Това е най-ранната постройка от каменно-блоков градеж в първата българска столица Плиска. Площта, която дворецът заема, възлиза на 4700 кв.м. - приблизително толкова, колкото е площта и на царския дворец Царевец. Дебелината на стените в основата е повече от 2 м. Най-богата и най-пищна е била тронната зала, разположена на втория етаж на двореца. До нея водело широко парадно стълбище. Пред централния вход е имало обширен площад, до който се стигало по широка алея от Източната порта на града. Площадът се изпълвал при важни държавни събития. От двореца, през подземията му, са тръгвали множество тайни тунели в различни посоки, някои от които могат да се видят и днес.

В Северозападна България, на 1.5 km от град Враца в местността Градище се издига природният феномен Вратцата - проходът, дал името на града. От 2007 г. тук се извършват системни археологически проучвания, които недвусмислено доказват, че още през късната желязна епоха до Българското средновековие (VI в. пр.Хр. - ХIV в.) тук е кипял селищен живот. Макетът представя в реконструиран вид, откритите до момента археологически доказателства и части от античното селище и средновековния град Вратица.

Както всяка къща и Попангеловата в Трявна е рожба на времето си и затова е с две лица. Преди повече от два века, когато е била построена, по калдъръмените улички на китното градче са отеквали чизмите на поробителя и подковите на неговите коне. Минали са повече от 200 години, но подновената и потегната Попангелова къща радва с българската си хубост така, както и във времето, когато незнайният майстор е втъкнал и последния клин, отдръпнал се е назад да я огледа и е рекъл:”Е, стопанино, да дочакаш в нея внуци и правнуци!” Трудно е да се опише всичко, друго си е да го „пипнеш с очи и ръце”.

Млъчковата къща се намира в едно от най-красивите възрожденски градчета в България, еталон на строителният гении на нашия народ. Млъчковата къща е една от най-представителните. Построена в далечната 1855 г. и е от т.н. преходен тип- със затварянето на чардаците се увеличава броя на стаите. Големият брой прозорци, снабдени с капаци, голямата дървена входна врата, внушителната кобилица, на втория етаж, многобройните ръчно изрисувани декорации, дървените тавани – това е само малка част от атмосферата на тази уникална къща. Предлагаме ви едно умалено копие, което е прототип на неповторимата атмосфера на една отминала епоха.

Тази сграда безспорно е сред най-забележителните от епохата на Първата българска държава. Свързана е с паметен момент от нашата история – Покръстването на българите. Базиликата и манастирският комплекс около нея са играли централа роля в първите години на християнска България. Пред вас е първата част от картонения 3D модел, включващ базиликата и тържествения двор. Очаквайте в отделно издание и останалата част с манастира и всички допълнителни сгради, за да можете сами да изградите най-забележителния строеж от българското Средновековие.

С този макет започва новата ни поредица от модели, носещи най-характерните черти от различни епохи и архитектурни стилове в България. Моделът „Възрожденско село” пресъздава в достоверен вид най-характерните черти на българското село от втората половина на ХІХ век, характерни за различни области на страната. Чрез него сами ще изградите Копривщенска къща, мегдан, школо, плевня, Родопска и Созополска къщи, черква, дюкян и много други сгради, които в своята цялост пресъздават възрожденското село.

Асеновата крепост е най-интересният и просъществувал най-дълго време паметник на културата в Асеновград – с хронологични граници от старожелязната епоха до началото на XV век. Крепостта е изградена на непристъпна скала в началото на прохода, свързващ Тракия с Беломорието. Единствено достъпна е от югозапад, затова там е изградена крепостна стена с бойни зъбери. На запад в подножието на скалата преминава стратегически път. Там е изградена висока отбранителна кула. Асеновата крепост е добре проучена. Зидовете и другите крепостни съоръжения са частично реставрирани и консервирани. Единствената добре запазена сграда там е църквата „Св. Богородица Петричка“. Заради своето живописно местонахождение, изящество и степен на запазеност, е обявена за паметник на културата от национално значение.

Точната година на строителството на църквата „Св. Никола“ не е известна. Предполага се, че това е станало през 30-те години на XIX век. Това, което със сигурност се знае е, че тя е била изключително красива. С пет хиляди квадратни метра двор, ограден отвсякъде със стени, високи пет метра и иззидани с камъни и вар, църквата представлявала истинска крепост.

Катедралният храм „Св. Висарион Смоленски” в Смолян се явява истинско духовно средище на българщината и Христовата вяра в Родопите, модерно и пищно съграден по всички православни канони. Храмът е втори по големина в България след храм „Св. Александър Невски” в столицата. Покровителят на храма е последният епископ на Смолян и Родопите светият свещеномъченик Висарион, станал жертва в името на Христа през 1670 г. по време на първото насилствено помохамеданчване на Родопите. Храмът включва вътрешен параклис „Св. Теодор Тирон”, крипта, библиотека, неделно училище, църковен магазин и прицърковна къща. 11 камбани, от които най-голямата тежи 2 тона, огласят сутрин и вечер всеки ден града и възвестяват Божията слава.

Разположен на внушителната площ от близо три декара, Агуш конак е най- големият възрожденски архитектурен ансамбъл на Балканския полуостров, запазен и до днес. Със своите многобройни прозорци и врати, с каменните си приземия, еркерите, салоните и уютните вътрешни дворове конакът съответства на жизнерадостния стил на родопската къща. Стръмният терен на района е предпоставка за неповторимия живописен архитектурен облик, при който богатите фасади се увенчават от умело детайлирани единични или двойни каменни комини и впечатляваща жилищна кула. Комплексът е строен от трима български майстори за местния аристократ Салих Агуш Ага в периода 1790 – 1842 г. и се характеризира с големи обеми, богата планова структура и художествено оформление, което отразява икономическото и политическо положение на своя стопанин. Триизмерният хартиен модел на Агуш конак предоставя невероятна възможност да се пренесем в епохата на българското Възраждане, когато умели строители и творци създават шедьоврите на националното архитектурно наследство. Новият модел от серията "Български забележителности" внася някои промени в досегашния вид на поредицата. Страниците с елементи за сглобяване вече са подвързани в книга, а в средата й се намира приложение с подробна информация за географията, историята и архитектурата на комплекса, богато илюстрирано с карти, планове и снимки.

В град Трявна е съхранен единственият възрожденски архитектурен ансамбъл-площад, носещ името „Капитан дядо Никола”. На този площад освен останалите значителни обществени сгради – паметници на културата, се намира и Часовниковата кула. Тя е построена през 1814 г., а механизмът й е от 1815 г. Според легендата майсторът й е неизвестен, а за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от своите традиционни накити за глава – сокаи. В архитектурно отношение отделните части на кулата са изградени в хармонични пропорции. Камбаната е релефно изписана от габровските майстори Кънчо и Генчо Радославови през 1815 год. По-късно, през 1971 год., към часовниковия механизъм е прикачен магнетофон, който в 22.00 часа след последния десети звън на камбаната, автоматично се включва и от кулата започва да се разнася мелодията на песента "Неразделни" от Пенчо Славейков. С това тя става химн на града.

Един от най-забележителните природни феномени в България са Белоградчишките скали, разположени в Западния Предбалкан. Te се простират на 30 км. дължина и 3-6 км. ширина, състоят от три скални групи: Фалковска, Централна и Збеговска група и са образувани преди повече от 230 млн. год. Най- величествените скали в Централната група са около града – „Мадоната”, „Монасите”, „Конникът”, „Ученичката”, „Мечката”, „Овчарчето”, „Адам и Ева”, „Гъбите”, „Бендида”, „Орфей и вкаменената сватба” и мн. други. Огромните червени скали наподобяват гигантски скулптурни фигури, митични същества и хора, земни и непознати зверове и птици. Те смайват погледа и спират дъха на всеки, подвластен на магията на природата, която търпеливо е моделирала век след век червеният пясъчник, за да постигне това уникално съвършенство. Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 год. и са включени в Стоте национални туристически обектa. Най-значителния паметник на културата в Белоградчик е Белоградчишката крепост. Тя е изградена сред непристъпните скали като древно тракийско светилище преди образуването на българската държава – I-III в. Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1985 г, и е пригодена за туристически посещения.

Фарът Шабла е най-стария фар по българското черноморско крайбрежие. От всички български фарове той е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура. Нос Шабла открай време е бил важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт. Заливът на юг от фара се е наричал “Карон Лимен” – “Карийско пристанище” и е бил най-важното транзитно пристанище в района. В римско време вероятно е имало кула с постоянен огън. Тези догадки още не са потвърдени документално, но все пак на североизток от сегашния фар на морското дъно водолази са открили колони и стилизирана глава на кукумявка, изработени от мрамор. Днешният Шабленски фар официално е открит на 15 (27) юли 1857 г. Строежът му обаче трябва да отнесем към втората половина на ХVІІІ век. През 1786 австрийският офицер Ванцел фон Бронер описва висока фарова кула на пет мили северно от Калъч бей кьой (Камен бряг), наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер. Една интересна подробност: съвсем сигурно е, че в строежа на фар Шабла са участвали и български майстори, тъй като на северозападния ръб на основата на фара има изобразен лъв, изправен на задните си крака. Висок е около 30 см. и се намира на 9 м. от терена. Вероятно поради тази причина той не е забелязан и заличен от турските власти.

Според археологическите материали, поселищният живот на хълма край Перник – известен като хълма „Кракра”, се е появил в средата на VІ-то хилядолетие пр.Хр. Тази тракийска крепост е една от най-значимите в българските земи, засвидетелствана по археологически път. Пернишката крепост придобива международна известност, когато театърът на военните действия между България и Византия се преместил в западните български земи. Византийският хронист Скилица е описал борбата на българите, водени от управителя на Пернишката крепост – Кракра, срещу византийския император Василий ІІ. Крепостта издържала на яростните обсади през 1004 и 1016 г. Легендите и песните за непобедения войвода Кракра се разказват и пеят до ден днешен.

Дворецът на българските царе е разположен на най-удобното място на хълма Царевец с главен вход от север. Площта му е 4872 кв.м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор. Тронната зала и приемните помещения са в западната половина на двора. От изток е жилищният блок и административното крило, а под тях – огромни изби, вкопани в земята. В югозападната част се намират кухненските помещения и трапезарията, а от северната – гвардейските казарми. В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са били погребани някои от търновските царе. Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. На мястото на двореца преди се е издигал фамилният замък на братята Асен и Петър. След провъзгласяването на Търново за столица на Втората българска държава замъкът в продължение на двеста години е използван за дворец на българските царе. Столицата пада в ръцете на турците през 1393 г. след тримесечна обсада. Дворецът бил ограбен, опожарен и разрушен. Едва след Освобождението, през 1884 г. се правят първите разкопки тук, но дворецът е цялостно проучен в периода от 1950 до 1962 г.

Уникалните останки от крепостта Кула (Кастра Мартис) се намират в центъра на днешния град Кула на 52 км югозападно от град Видин. Тя е възникнала като римски кастел през III-IV век от н.е. и е била важно звено от дунавската отбранителна система. По време на втората българска държава тя е възстановена и превърната в мощен феодален замък. Така става едно от южните укрепления на Видинското деспотство. Кула била превзета и разрушена при падането на Видинското царство под властта на турците през 1396 година. Кастра Мартис е квадратно по форма укрепление с малки размери и мощни кули в ъглите. Площта, която заема, е около 2000 кв.м. Силно впечатление правят обемите на четирите кръгли ъглови кули. Техният външен диаметър е 12,5 м. Едната от тях, която е запазена и до днес на височина 16 м, ни дава възможност да преценим реално как са изглеждали и останалите. Входът на крепостта е с падаща врата, а дебелината на стените достига 2 м при височина 10-12 м. Между 4-те кули се простира пътека, оградена от остри зъбери. Именно по нея са се движели от кула до кула защитниците-войни.

Археолозите още не са единодушни относно времето, когато се е появила тази прекрасна сграда, с която би се гордял всеки гръцки или римски град. Най-вероятно тя се отнася към края на елинистическата или началото на римската епоха по днешните български земи. Храмът-мавзолей е издигнат по нареждане на тракийски първенци. През 2005 г. в този регион бе намерена статуетка от бронз датираща от II в. пр.Хр., представляваща гол бог с лира и перо. С голяма сигурност може да се твърди, че това е изображението на самия Орфей.

Централната софийска синагога, чиято величествена постройка скоро ще навърши 100 години, се извисява точно зад Централните софийски хали. Той е част от т.нар. “Триъгълник на веротърпимостта”, включващ в другите си два ъгъла джамията “Баня баши” и катедралната черква “Св. Неделя”. Наречена е “Централна”, защото навремето в София е имало няколко синагоги, които са задоволявали духовните нужди на еврейската общност, наброяваща в началото на ХХ век 10 000 души. Синагогата е изградена за рекордно кратък срок от 4 години (1905-1909 г.) по проект на австро- унгарския архитект Фридрих Грюнангер. Средствата за строителството са били осигурени от израилтянския духовен съвет и от волни пожертвования. Големият й молитвен салон, заедно с галериите побирал 1200 души и още тогава сградата е имала собствена отоплителна инсталация и подземен канал.

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" величествено се извисява към небето на един от най-красивите площади в сърцето на София. Масивните му позлатени куполи приковават погледа на всеки гостенин на столицата. Храмът е сред уникалните паметници на българската култура, изграден, за да възвеличи подвига на падналите за свободата на България руски воини, храбростта на царя- освободител Александър II и себеотрицанието на българските дейци, подготвили с родолюбивите си дела Освобождението. Днес освен молитвен дом, храмът е и една от най-големите забележителности на София, посещавани от хиляди туристи и официални гости на страната.

Манастирът "Св. Йоан Предтеча" има дълга история. При рутинни строителни операции по поречието на река Арда през 60-те години на XX век, строители откриват средновековни зидове. Археолозите са категорични, че това е голяма средновековна църква и останки от различни помещения. Едва през 80-те години екип с участието на проф. Николай Овчаров се заема с подробни проучвания на терена и през 2000 година, след реставрация, църквата е възстановена изцяло. Днес от крепостта са оцелели само три от стените - южната, частично източната и западната. Цена на макета с кратък филм на DVD - 15,50 лв.

Това е една от най-красивите сгради в архитектурно отношение, построена през онази епоха, която по-късно историците наричат Златен век в българската история. По времето на цар Симеон (893-927) Велики Преслав е провъзгласен за княжеска резиденция и столица на България. По своя блясък и красота тя съперничела дори на Константинопол. Сред това величие със своята неповторимост се откроявала Златната (Кръглата) църква. Мястото й също е подбрано неслучайно – построена е на една височина над река Тича, недалеч от двореца на българските царе и Вътрешния град.

В най-южните части на Сакар планина до село Маточина (Хасковско), на десния бряг на река Тунджа, се издигат внушителните останки на средновековната стражева крепост Букелон. Тя е построена в началото на XIV в. като своеобразна преграда, бранеща подхода към Одрин. Това е една от най-добре запазените военни постройки от времето на Втората българска държава. Буквата “М”, която се разчита в тухления монограм, изписан встрани от арката над входа, предполага, че крепостта е била издигната от българския цар Михаил Шишман (1323- 1330 г.).

Архитектурният ансамбъл “Александрови къщи” заема доминираща позиция в Златоградския архитектурен резерват (най-големия сред родопските градове). “Александровите къщи” включват две постройки: първата е изградена в средата на ХІХ в., а втората – няколко десетилетия по-късно.

Това е най-голямата джамия в България и втората по големина на Балканския полуостров. Истинското й име е “Шериф Халил паша”, но заради формата на купола си е по-известна като “Томбул”. Строежът е започнал още през 1740 г. и е завършил през 1744 г. Комплексът се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка с дванадесет стаи. Днес, освен че е молитвен дом, джамията е и паметник на културата.

През Второто българско царство Царевец е била главната крепост на столицата. Издигната върху непристъпни скали, опасана от извивките на р.Янтра, тя била най-здраво укрепената част на Търново. Входът й минавал през висок скален провлак, укрепен с три последователни порти. Следвали Френкхисарската порта, която била връзка на крепостта с квартала на търговците, Малката (Асенова) порта, свързваща Царевец с "новия град" и Трапезица, а главната улица обхождала всички входове и цялата крепост. Удобни подходи имало и към царския дворец и Патриаршията.

Това е третият по големина паметник на българската възрожденска култура и архитектура. Разположен е в красива местност на брега на р. Черни Осъм, на 10 км. от гр. Троян. През цялото си съществуване Троянският манастир е бил средище на българската духовност. Тук са съставяни и преписвани много книги, а преди Освобождението килийно училище е давало образование на много духовници. Сегашният вид на манастира е окончателно оформен с изграждането на стопанския двор в края на XIX век.

Град Червен е основан от Петър Делян и е представлявал един от най-големите градове в България през Второто българско царство. През XII-XIV век Червен бил важен политически и икономически център със силно развити занаяти и прочути строители. Градът се състоял от замък, вътрешен град (цитадела), външен град и отделни предградия, пръснати по съседните хълмове. Подвижен мост свързвал цитаделата с долния град. По своите размери (60х30 м) замъкът е вторият по големина след двореца на Царевец.

Върху тракийското селище на трибалите римляните изграждат крепостта Бонония в системата на крайдунавския лимес. Разрушена от хуни и авари (V-VI в.), Бонония е укрепена наново при Юстиниан (VI в.). Славяните дават ново име на селището - Бдин, запазило се в Средновековието.

Най-забележителния паметник на българската възрожденска култура и архитектура. Разположен е на 120 км. от София в Рила планина. Създаването му се свързва с живота и дейността на отшелника Иван Рилски. Данни за него има от средата на XIV век. Многократно опустошаван и опожаряван, той "възкръсва" отново и отново, придобивайки собствена автономия. Именно тази негова независимост го превръща в огнище на българската просвета и книжовност. Тук се учи дори и Паисий Хилендарски.